among the finest iphone app development enterprise intellectsoft reviews of a top rated iphone and ios application development vendors

Етиология
Клинична картина
Съвременна диагноза
Профилактика
Ваксини
Лечение
Книгопис

 

Ракът на маточната шийка е един от големите гинекологични проблеми на нашето време, който за съжаление е придобил мащабите на медико-социален въпрос. Няма как да не го определим като социален проблем със следните мащаби: в света от рак на маточната шийка умира по една жена на всеки 2 минути. В Европа една жена умира от рак на маточната шийка на всеки 18 минути. За съжаление и България не е по-назад в тази статистика.

 

Според данни от НАЦИОНАЛНИЯТ РАКОВ РЕГИСТЪР у нас всяка година се диагностицират над 1 000 жени с рак на маточната шийка, а смъртните случаи са около 350 на година.

 

Най-засегната е възрастта между 40-49-години, за съжаление през последните години се наблюдава подмладяване на заболяването, като зачестяват случаите с рак на маточната шийка и преди 30-годишна възраст.


ЕТИОЛОГИЯ


Най-честата причина (пусков механизъм) за предрака и рака на маточната шийка е инфекция с човешки папиломен вирус (HPV).

 

Като рискови фактори за заболяването се сочат:

  • ранно започване на полов живот,
  • множество сексуални партньори и
  • безразборните полови контакти,
  • тютюнопушенето,
  • многото раждания с разкъсване на маточната шийка и др.

 

Има противоречиви данни за използването на орални контрацептиви и рак на маточната шийка. Съобщава се, че продължителното им използване (повече от 5 години) може да повиши риска за заболяване при жени, които са инфектирани с HPV.

 

Повече от три десетилетия проучванията на лекари по цял свят доказваха връзката между HPV вируса и заболяването, а именно – 99.7% от случаите на рак на маточната шийка са предизвикани от инфекция с HPV. Съществуват над 100 типа на този вирус, които се обозначават с цифри, по реда на тяхното откриване. Повечето от тях са нискорискови и не причиняват рак на маточната шийка.

 

Високорисковите или наричани още онкогенни (причиняващи рак) типове са тип 16 и тип 18.

 

Те са причина за възникването на рак в около 80% от всички случаи. Те могат да доведат до растеж на увредени клетки в шийката на матката и ако не се приложи адекватно лечение, същите клетки могат да мутират и да се развие рак на маточната шийка. Човешкият папиломен вирус се предава от човек на човек по време на полов контакт – при полов акт или дори понякога от близък контакт кожа с кожа в гениталната област.

 

Лесното предаване на вируса, е основна причина всяка сексуално активна жена да е изложена на риск от заразяване. Независимо от предпазните мерки не по-малко от 80% от жените срещат НРV през сексуално активния си живот.

 

ХПВ навлиза в клетките на маточната шийка. Ако успее да се скрие от имунната система на организма, вирусът се размножава, заразявайки съседни здрави клетки и така инфекцията не отшумява. Това се нарича продължителна инфекция. Такава инфекция с високорискови (онкогенни) НРV типове е необходимото условие за развитие на рак на маточната шийка.

 

Освен при полов акт, вирусът може да се предаде от човек на човек и при всеки кожен контакт. HPV е много чест и повечето възрастни хора се заразяват с него в някакъв момент от живота си.

 

Презервативите са много ефективни за предотвратяване на инфекции, предавани по полов път, но те не са толкова ефективни за предотвратяване на зараза с HPV, защото той може да се открие върху кожата, която не е покрита от презерватива.

 

Факт е, че вирусът се предава по полов път, следователно ползването на презерватив намалява риска от заразяване с HPV. Въпреки това, презервативите не предпазват напълно, защото кожата около гениталната област също може да носи вируса.


КЛИНИЧНА КАРТИНА


Ракът на маточната шийка расте бавно. Преканцерозните изменения и ранният рак на маточната шийка може да протичат, без да причиняват болка или други изявени симптоми.

 

Ето защо е много важно редовното посещение при специалист-гинеколог и вземането на цитонамазка.

При напредване на заболяването може да се появят един или няколко от следните симптоми:

  • необичайно кървене от влагалището (което може да бъде между два нормални месечни цикъла, кървене след полов контакт, кървене след менопауза и др.),
  • засилване на вагиналното течение,
  • болка в областта на малкия таз и по време на полов контакт.
  • трябва да се има предвид, че много често обикновени инфекции или други здравни проблеми могат да причинят същите симптоми.


СЪВРЕМЕННА ДИАГНОЗА

 

Днес най-достъпният и бързоинформативен метод за поставяне на диагнозата е вземането на цитонамазка. Както вече казахме, ранните стадии на рака на маточната шийка обикновено протичат без симптоми. Поради тази причина единствено преглед с цитонамазка може да установи наличието на увредени клетки в маточната шийка – ранните признаци на рака. Цитонамазката може да установи вече съществуващи предракови или ракови изменения и да послужи за навременна реакция. Тя обаче не предпазва от инфекция с HPV, а само установява евентуални последствия от такава. Резултатите от цитонамазката дават възможност на лекаря да предприеме последващи действия за ограничаване на последствията от инфекцията. Ако жената има симптоматика или резултатът от цитонамазката показва отклонения от нормата, лекуващият лекар ще прецени какъв метод може да се приложи, за да се уточни или постави диагнозата. Най-често се прави повторна цитонамазка, изследване за човешки папиломен вирус (HPV – най-честият причинител на рака) или по-подробно изследване на маточната шийка. Това става посредством колпоскопия, даваща възможност за микроскопски оглед на шийката. Тази процедура не причинява допълнителен дискомфорт, тъй като уредът остава извън влагалището. Ако лекарят забележи отклонения от нормалния колпоскопски образ, той може да вземе биопсия. Материалът се изпраща в лаборатория и се изследва под микроскоп. В зависимост от резултата от изследването лекарят ще прецени по-нататъшното поведение или лечение.

ПРОФИЛАКТИКА


Профилактиката днес бива първична, вторична и третична.
Първична наричаме профилактиката на дадено заболяване, която предполага да се предотврати неговото възникване. Ваксините са пример за този тип профилактика, тъй като те предпазват от поява на болестта.

 

Вторична е профилактиката, при която се взимат мерки за ранно откриване на заболяването, които да послужат за ограничаване на по-нататъшното му развитие. Взимането на цитонамазки и ходенето на профилактични прегледи с цел да се открият увредени клетки – индикация за развитие на заболяване е пример за вторична профилактика.

 

Третичната профилактика цели предотвратяване на усложненията. Пример за това е оперативната намеса при наличие на рак на маточната шийка, предприета с цел да се ограничи разпространението на карцинома и да се предотврати по-сериозно усложнение или дори смърт.

ВАКСИНИ

 

Достъпните ваксини показват, че са безопасни, като дават само минимални реакции, типични за всяка ваксина – подуване, сърбеж, зачервяване на мястото на инжектиране, гадене и замайване). HPV ваксините не се препоръчват при бременни.

 

От особена важност на този етап на въвеждане ваксините срещу РМШ в широката практика, е доброто познаване на техните основни характеристики:

 

Данните от целенасочени клинични проучвания показват, че и двете профилактични HPV ваксини се характеризират с добър профил на имуногенност и поносимост, като най-честите странични реакции, описани в Кратката характеристика на продукта (КХП) са предимно локални (в мястото на инжектиране) и бързопреходни. Постмаркетинговите наблюдения върху приложените вече наз 90 милионя дози ваксини в страните от Северна Америка и Европа, въвели планова имунизация, също потвърждават добрия профил на безопасност на тези ваксини в кратко и дългосрочен план. НРV ваксините не са предназначени за приложение при бременни жени.

ЛЕЧЕНИЕ

 

Колкото по-рано се открие ракът на маточната шийка, толкова по-успешно ще бъде лечението. Своевременното откриване на рака в най-ранните му стадии и правилно проведеното лечение водят до почти 100% излекуване.

 

Още по-добре е ако се открият и лекуват онези преканцерозни изменения и състояния, които могат да доведат до рак.

 

Ракът на маточната шийка най-често се лекува оперативно. Други методи на лечение са лъчетерапията и химиотерапията. Понякога се налага да се приложи повече от един метод на лечение, но това се преценява от екип специалисти, които в зависимост от състоянието и стадия на заболяването изготвят диагностично-терапевтичен план на поведение. Независимо от проведеното лечение всяка жена с доказан рак на маточната шийка трябва да се диспансеризира и да се проследява периодично – в началото всеки месец, после на три и шест месеца и т. н., докато е жива.

КНИГОПИС:

  1. Damjanovski L, Marcekic V, Miletic M. Circumcision and Carcinoma Colli uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a field study. III. Benign Gynaecological disorders. Br J Cancer. 1963 Sep; 17:406–410.
  2. Damjanovski Ljubo, Marcekić Violeta, Miletić Mirjana. Circumcision and Carcinoma Colli Uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a Field Study: III. Benign Gynaecological Disorders. Br J Cancer. 1963 Sep; 17(3):406–410.
  3. Kaiser Raymond F, Gilliam Alexander G. Some epidemiological aspects of cervical cancer. Public Health Rep. 1958 Apr; 73(4):359–367.
  4. Kaiser RF, Gilliam AG. Some epidemiological aspects of cervical cancer. Public Health Rep. 1958 Apr;73(4):359–367.
  5. Stucin M, Bonta S, Kovacic J, Hribar F, Damjanovski L. Circumcision and Carcinoma Colli uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a field study. II. Colposcopical, Cytological and histological findings. Br J Cancer. 1963 Sep; 17:400–405.
  6. Stucin Marija, Bonta Slava, Kovačič Jule, Hribar Franc, Damjanovski Ljubo. Circumcision and Carcinoma Colli Uteri in Macedonia, Yugoslavia. Results from a Field Study: II. Colposcopical, Cytological and Histological Findings. Br J Cancer. 1963 Sep; 17(3):400–405.
  7. Terris M, Oalmann MC. Carcinoma of the cervix: an epidemiologic study. Jama. 1960 Dec 3;174(14):1847–1851.
  8. Wynder EL, Cornfield J, Schroff PD, Doraiswami KR. A study of environmental factors in carcinoma of the cervix. Am J Obstet Gynecol. 1954 Oct; 68(4):1016-47; discussion – 1048-52.